Предпочитането на производството на храни за местно потребление пред производството на храни за износ и използването на коренното земеделско биоразнообразие вместо търговските сортове монокултури също са елементи от принципа на „хранителна независимост“, който вече е възприет и от ФАО.

Локализацията, диверсификацията и сезонността са важни за подобряването на благосъстоянието, здравето и храненето на хората. Преходът към местни системи по целия свят ще намали хранителните километри (километрите, изминати от храната до потребителите) чрез съкращаване на транспортните вериги и ще намали „енергийния багаж“ на храните, произтичаща от опаковане, охлаждане, съхранение и обработка.

Преместването трябва да бъде физическо - производството, разпределението и потреблението трябва да бъдат концентрирани в определено пространство. Фермерските пазари, продажбите на място във фермата, селското стопанство, поддържано от общността, ресторанти с местни менюта, хранителните кооперативи и други, са иновативни организационни договорености, основани на колективни действия, често във вече установени социални мрежи.

Децентрализираните местни хранителни икономики имат потенциал да направят излишно организираното мащабно разпределение на храна, наред с необходимостта от съответната транспортна мрежа и свързаните с нея емисии на парникови газове.