Развитието на индустриалната хранителна система оказва значително влияние върху потребителския избор, а това, което хората ядат, оказва значително влияние както върху емисиите на парникови газове от хранителните системи, така и върху търсенето на земя за селското стопанство. Поради това начинът по който се хранят хората се е променил през последните десетилетия, като включва повече животински продукти, преработени, пакетирани храни и „празни калории”.

Прогнозите показват, че, ако бъдат оставени без противодействие, тези тенденции имат потенциал да доведат до редица въздействия, включително по-широко разпространение на хронични незаразни болести, по-ниска обща продължителност на живота, до 50% промяна в използването на земята и до 80% глобално увеличение на емисиите на парникови газове към 2050 г.

Преработената храна често е свързана с увеличаване на енергийните нужди за преработка, опаковане или транспортиране. От друга страна използването на пресни съставки може да намали емисиите на парникови газове, но тези ползи могат да бъдат отменени, ако пресните съставки се отглеждат в отопляеми оранжерии или се транспортират с въздушен превоз.